Ние, това са нашите действия. Те формират нашия живот и изразяват отношението ни към обкръжаващия свят.

Затова се смята, че не винаги си струва да се доверяваме на думите, защото те могат да бъдат неверни. Правдивите действия издават нашата истинска същност. Но за какво свидетелства мързела? Действително ли той е зло, и трябва ли да се борим винаги с желанието да безделничим?

marzel

Защо мързела понякога е полезен?

Днешният свят е стремителен, сякаш е бурен поток на планинска река, и живеещите в него хора са длъжни да се справят с всички проблеми. В противен случай те или са изхвърлени на брега, или се удрят в остри прагове. За да бъдеш успешен трябва постоянно да бързаш, да се въртиш като катерица на колело и да успяваш да направиш милион неща. Да се отдаваш на мързела е вредно и лошо, ни казват нашите родители; само трудолюбивия човек постига набелязаните цели, твърдят всички останали.

И ние свикваме, че да работим до изнемогване е правилно, именно така трябва да живее нормалния човек. А този, който се отдава на мързела е безделник, търтей, паразит. Трудът е направил от маймуната човек, и за да останем такива трябва да работим, без да спираме и за минута. Днес е често срещано явление, когато работният ден е 18 часа, както и е обикновено явление, когато един мъж се прибира вкъщи само за сън. Днес светът принадлежи на хипер активни работохолици и ние се опитваме да ги имитираме, за да бъдем толкова успешни и богати.

В своето безкрайно движение човек свиква с това да няма паузи, почивни дни, време да се спре и да се отпусне. Бягащия по живота човек се старае да използва всяка свободна минута; веднага след появата на прозорец той успява да го запълни с работа, активна почивка, спорт, обучение…. И тогава той става жертва на своя график, не напразно съществува понятието синдром на почивния ден. Ако се даде почивен ден на такъв човек, той няма да знае какво да прави, той не е свикнал да се отпуска и да се наслаждава на безделието. Той е научил от детството, че мързела- това е лошо, попил го е в нивото на подсъзнанието. И когато го нападне апатията, мързела и нежеланието да се занимава с каквито и да било неща, той възприема това като недостатък, от който трябва веднага да се избави.

marzel-2

Но замислял ли се е този забързан човек, че мързела е защитен механизъм на нашия претоварен организъм, съобщаващ, че той е изморен и има нужда от почивка?